Потенциал…
Всеки го има, но малко от нас го достигат!
Има хора, които вярват, че всеки се стреми към най-доброто, на което е способен- дали ще бъде да получи най-добрата възможна работа, най-високият резултат на изпита, олимпийски рекорд или нещо друго…
Претендираме, че крайната ни цел е да бъдем най-добрата версия на себе си, да намерим правилната работа, да четем правилните книги или да ядем правилната храна, но истината е далеч не толкова интригуваща. Ако сме наистина честни, бихме си признали, че висотите, които хипотетично бихме могли да достигнем, не са водещи в живота ни. По-важно е да достигнем нивото, където просто да оцеляваме или поне да имитираме оцеляване. Постигането на тази „цел” е много по-лесно. Да стигнем там отнема по-малко време, по-малко болка и по-малко усилия. Да стигнем там, често е напълно достатъчно.
Всеки ден се сблъсквам с хора, които твърдят, че искат да постигнат нещо… твърдят, че биха дали всичко, за да се доберат до целта си. Но в моите очи, говорят празни приказки! Колко от тях на истина имат желанието да дадат всичко от себе си, да се прегърбят от работа, да се събуждат всяка сутрин преди слънцето да изгрее, да се учат, докато другите седят на дивана и гледат телевизия?
Половината от живота си съм посветила на спорта. Прекарала съм много време сред спортисти. Виждала съм толкова много да идват и да си отиват. Някои от тях имаха вроден талант да бъдат най-добрите, други просто имаха волята да се трудят и да станат най-добрите. Всеки един от тях твърдеше, че иска нещо. Малцина обаче направиха необходимото, за да го постигнат. Много от тях имаха възможността да покажат от какво са направени. Имаха възможността да стигнат там на където твърдяха, че са се запътили…но истината е, че в повечето случаи възможността е „облечена”, като труд. Трябва да работите усилено, за да постигнете целта си!
Повечето хора се задоволяват, с това да прекарат живота си на ръба на оцеляването…просто да изкарат още един ден. Не ги интересува с какво ще се занимават, какво ще работят, стига да получат достатъчно, за да покрият жизнения минимум…
Защо ли? Защото величието е ТРУДНА РАБОТА! Тялото ни не се интересува от потенциала, който имаме. То е програмирано да оцелява, не да изпъква…а напоследък като че ли оцеляването стана доста лесна работа. Тялото ни не знае, че бидейки по-силни, по-бързи, по-изчистени, вероятността от болести и контузии спада значително. Тялото ни знае само, че да се издигнеш над посредствеността боли адски много. Изисква се много физическа и психическа устойчивост, непоколебима и истинска амбиция да преодоляваш трудностите. На повечето от нас това им липсва….и се вижда!
Да…може и да не станете най-добрия баскетболист, най-умния човек в света, най-добрия мениджър….винаги ще се намери някой по-добър от вас. Това, което казвам е, че не трябва да се примирявате с посредствеността! Винаги трябва да се стремите високо. Винаги трябва да преследвате мечтите си. Никога не трябва да позволявате на спънките в живота, да ви откажат от това, което искрено вярвате, че сте родени да правите!
Толкова много от нас, изправени пред реалността, какво трябва да жертваме, за да постигнем целта си- се плашим, просто се отказваме и се примиряваме с това да бъдем поредния човек, който просто доизживява живота си ден за ден, без мечти и цели… Това е прекалено често срещана трагедия!
Тъжно, но факт- изглежда, че възхвалата на величието и отвращението към посредствеността са признание и очакване, запазено за другите. Очакваме Майкъл Джордън или Майкъл Фелпс да достигат потенциала си всеки път, когато се състезават…клатим глави, когато не успеят. Що се отнася до нас,обаче, игнорираме отпуснатите си тела, непрестанните злоупотреби с нездравословна храна, мързела си…смятаме ги за приемливи! Плачем за децата с недъзи, които растат без да могат да тичат, да играят, а в същото време лежим на дивана и прахосваме физическата си даденост. Твърдим, че сме прекалено стари, прекалено дебели, прекалено контузени или прекалено уморени. Истината е, че просто сме обсебени от мисълта да отбиваме номера във всяко едно нещо, с което се захванем!
Добрата новина е, че потенциалът няма срок на годност! В каквото и състояние да сте сега, винаги можете да бъдете по-добри. Затова БЪДЕТЕ! Често хората се опитват да напредват, като се ограничават с това да победят някой, да впечатлят огледалото, да ударят съкровеното число на кантара, безусловно придавайки завършеност и безвъзвратност на резултата. Това фокусиране в цифри, образ, хора е доста подвеждащо. С личната ви промяна и напредък, би трябвало и потенциалът ви да расте, а амбициите ви да се уголемяват…
Затова не позволявайте трудностите да ви пречат да разгърнете потенциала си. Имайте желанието да се трудите! Ще ви боли, ще ви се иска да се откажете, но ако сте постоянни и успеете да устоите на ударите на съдбата…уверявам ви, че ще си струва!
The post Потенциал… appeared first on Inspired Fit Strong.
